Изолаторите са устройства, монтирани между проводници с различен потенциал или между проводници и заземяващи компоненти, способни да издържат на напрежение и механично напрежение. Основната функция на изолаторите е да постигнат електрическа изолация и механична фиксация, като гарантират, че няма да настъпи повреда или повърхностен пламък при определеното работно напрежение, пренапрежение от мълния и вътрешно пренапрежение и че няма повреда или разрушаване при определеното дългосрочно и краткотрайно механично натоварване. Видове изолатори Има много видове изолатори, класифицирани по материали, включително основно следните: Керамични изолатори: изработени от естествени материали, с високо електрическо съпротивление, висока диелектрична якост и добри механични свойства, подходящи за влажна и корозивна среда. Стъклен изолатор: изработен от закалено стъкло, с нулеви характеристики на самовзривяване, ниска скорост на самовзривяване, висока остатъчна механична якост, подходящ за зони с високо замърсяване. Композитен изолатор: обикновено изработен от композитни материали като смола, той има предимствата на добра производителност срещу замърсяване, леко тегло и висока механична якост. Историческият фон на изолаторите Историята на изолаторите може да бъде проследена до 19 век. През 1844 г. с инсталирането на първата жична комуникационна линия на дълги разстояния се ражда първият в света телеграфен изолатор. През 1897 г., с популяризирането на системите за предаване на променлив ток, се ражда и първият в света силов изолатор. Сценарии на приложение на изолатори Изолаторите се използват широко в надземни преносни линии, особено на свързващи кули за високоволтови линии, за увеличаване на пътя на пълзене и осигуряване на безопасността и стабилността на преноса на енергия. Изолаторите обикновено са изработени от стъкло или керамика и могат да издържат на промени в различни условия на околната среда и електрическо натоварване
